Татул – „Светилището на Орфей”

Пирамидата в Татул по-древна от Египет.

Мащабните разкопки край село Татул /Момчилградско/ започнаха през 2004 г. Тогава над повърхността на неголемия планински хълм личеше единствено изсечена в скалите пресечена пирамида с оформена отгоре гробница. Отстрани се виждаха различни издялани в камъка съоръжения – стълби, ниши, площадки, както и втора гробница с полукръгъл свод. Според изказаната преди 40 години хипотеза на видния историк проф. Иван Венедиков пресечената пирамида е представлявала символичен гроб на легендарния тракийски певец Орфей. Тази идея можеше да бъде доказана само чрез системни археологически проучвания.

Резултатите многократно надминаха очакванията. Неколкогодишните разкопки буквално “изядоха” малкия връх. И от него по чуден начин се появиха отлично запазените останки на сгради от различни епохи, оформяли важния култов комплекс. Днес разликата между източната основа и най-високо запазената точка на ансамбъла е почти 11 м. Погледнато от отсрещния хълм, сякаш от земята се е появил старинен замък, излязъл от приказните сказания.

Древните хора са започнали да дялат със сечивата си скалите някъде през II хил. пр. Хр. В исторически план това е краят на бронзовата епоха – времето на Троянската война и първите човешки митове. Първоначално те създали причудливата пресечена пирамида с гробницата. Край нея се оформя свещеното пространство, в което разкрихме 35 култови огнища олтари. Те са разположени върху скалите и между тях. Несъмнена е връзката им с пирамидата, където явно се е намирал центърът на извършваните ритуали. Това ни кара да смятаме, че още преди 3500 години канарата край Татул се е почитала като хероон – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.

Многобройните находки от огнищата помагат да се хвърли светлина върху личността на този герой. Бяха открити десетки керамични съдове, с които са се извършвали възлиянията в негова чест. Заедно с тях са били полагани различни свещени предмети като прешлени за вретено използвани от траките за гадания, разнообразни сечива и оръжия от бронз. Особено интересни са няколко находки на жречески аксесоари. Един от тях е фрагмент от ритуално нарязана златна маска, подобна на прочутата маска на Агамемнон от Микена. От глина е направен моделът на жречески скиптър, имитиращ известни находки от злато. Забележителни са и няколкото керамични колела на макети на колесницата, с която според представите на древните Богът Слънце е обикалял небето.

А неговото изображение се намира навсякъде по богато орнаментираните и с разнообразни форми съдове. Очевидно той е бил главно божество и това е характерно за много народи в Източното Средиземноморие през този период. Но освен изобилната тракийска керамика в светилището край село Татул се откриват находки от Мала Азия, крайбрежието на Мраморно море и егейските острови. Това показва, че почитаният там обожествен цар жрец е бил известен не само в Родопите и Тракия, а и на много места в тогавашния цивилизован свят. Такъв митологичен герой може да бъде само Орфей. От изворите е известно, че той е тракиец по произход, но бързо става популярен и в древногръцката митология.

Възстановената от археолозите историческа съдба на светилището край Татул напълно подкрепя този извод. То продължава да функционира през цялото I хил. пр. Хр., за да се превърне към IV-III в. пр. Хр. в монументален архитектурен ансамбъл. На видимия от всички страни хълм се появява белокаменен храм, с който би се гордял всеки древногръцки град. Неговите зидове са издигнати с масивни блокове положени един до друг така, че между тях не може да бъде вкарано острието на нож. Днес сградата е запазена до уникалните 6 м височина.

Свещеното пространство е заградено с дебела стена, зидана по подобен начин. Във вътрешността се влиза през няколко входа, до които водят изсечени в скалите и продължени със зидани стъпала стълбища. Очевидно функциите на хероона през този период са прехвърлени в храма, където са влизали само посветените жреци.

В археологията човек винаги достига до най-старите периоди накрая. Така се случи и при проучването на светилището при с. Татул. От намираните керамични фрагменти се установи, че забележителните скали са били обожествени от хората по-рано, още в каменно-медната епоха (V-IV хил. пр. Хр.) През 2007 г. щастието се усмихна на археолозите и в централната част на свещеното пространство, на около 1,5 м дълбочина, попаднаха на дебел културен пласт от праисторическата епоха.

Пред  щастливите погледи на археолозите се появяват основите на голяма сграда отпреди 6000 години Тя е била градена с дебели глинени зидове, а във вътрешността й открихме многобройни керамични съдове с различна големина и форма. Явно най-ранното светилище тук се е появило още във времето, когато човекът току-що е изнамерил първия метал – медта. Казано на популярен език, откритото край село Татул светилище е по-древно от египетските пирамиди.

По този начин загадъчната скала край невзрачното момчилградско село Татул разкри своите тайни. От няколко години на нея се изкачват десетки хиляди туристи. Тя става един от пътеводните камъни на българския културно-исторически туризъм, който ние толкова много желаем да постигнем.

Царят става божество на хълма

За да идентифицира светилището при Татул като култово място на Орфей, покойният Иван Венедиков привлече някои интересни антични извори. Той забеляза там един погребален обред на траките, който е съвсем различен от познатото заравяне на мъртвите владетели под огромни могили от пръст. Според писатели като Конон и Павзаний останките на легендарния Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество.

Римляните го въздигат от пепелта

Орфеевото светилище е известно в цял свят и след раждането на Христа. Новодошлите римляни почитат старите богове и герои, като съхраняват и благоустройват култовите места. Те поправят разрушените при междуособиците в началото на новата ера участъци и строят нови сгради. Така се получава завършен храмов комплекс, представляващ най-добре проученият хероон по нашите земи. При приемането на християнството в Родопите в края на IV в. богатият комплекс е преустроен в светско имение. Така той съществува чак до ХI-ХII в., когато става собственост на известната византийска фамилия на Палеолозите.

координати: 41°32′29.87″N 25°32′44.36″E

info: seebulgaria.net
Advertisements

One thought on “Татул – „Светилището на Орфей”

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s