Български фоклор: Вампир

Снимка: photobucket.com

Повечето от вас, когато  чуят думата „вампир“, най-вероятно ще си помислят, че това са онези „хора“, които жадуват за кръв, и само колче прободено в сърцето им би могло да ги убие…

Да, ама не..

Какво всъщност е вампирът ?

из „Народна вяра и религиозни народни обичаи“, Д. Маринов, 1994, БАН.
(някои от препратките не са дадени )

От човека или някои обекти (обикновено закопано имане) можал да стане дух нечист, но чието съществуване не е трайно, а временно. Тия нечисти духове стават поразличен начин и носят различни имена: вампирин, плътеник, въпер, лепир, вапир и дракос.

Тия различни имена носи душата на човека в различните места и български краища. Плътеник в Западна България; вампир във Воден, Битоля и Самоковско; въпер в Демирхисарско; лепир в Търновско; вапир в Прилепско; дракос в Хасковско.

Плътеник, оплътен, е душата на човека след неговата смърт. Според народната вяра душите или сенките се оплътват после смъртта на такива лица, които са били изедници и грабители народни; хайдуци и паличи, които са ходили по друмищата, та обирали и убивали пътници, или са палили къщи, снопе, сено и пр., изобщо наречени паличи.

Жени, които са били курви, предателки и ятаци на хайдуци и паличи; кръчмарици, които са били в същото време курви и са дружали с турци и които са давали ексик; жени, които са били вещици, бродници, магьосници, билярки, мамници, та с магии са причинявали злини на света.

Тия всички без друго стават нечисти духове вампири или плътници, защото душата им не може да се изкачи горе на небето, а остая някое време тука на земята да се мъчи и тя със силата на дявола стане вампирин (Баба Елка, с.Чупрене, баба Вида и баба Тодора, с.Стакьовци, Белоградчишко, баба Йона, с.Раковица, Кулско, баба Пена, с.Стубел, Кутловско, баба Мария Сив-Конова, с.Малорат, баба Райка, с.Кнежа, баба Стоеница, с.Балванци, Търновско, баба Деспа, с.Деремахле, Къзълагачко, и др.)

Плътеници, които стават условно:

Тези, които паднат убити от куршум, които бъдат обесени, удавени или посечени. (Баба Стоеница, с. Балванци и баба Деспа, с.Деремахле.)

Тези, които посягат сами на живота си, да се убиват (Баба Стоеница, с.Балванци, баба Велика, с.Русокастро).

Тези, които са умрели много стари (Баба Вида, с.Стакьовци, баба Суса, с.Обеля, Софийско).

Тези, които, когато умрат, не са кръстени или не са помазани с масло (зейтин) и вино и са погребани неприкадени (Баба Руса Славова, с.Кипилово).

Тези, които мъртви не са окъпани, а заровени неокъпани (Баба Дона Узун-Николова, с.Шипка).

Тези, които мъртви не са пазени, да ги прескочило нещо: котка, кокошка, или са давали жените една на друга нещо през мъртвия труп (Баба Пена Ристова, с.Стубел).

Оплътването на един човек вярването народно счита за голямо задгробно мъчение на умрелия, но в същото време то съставлява и голямо безчестие за семейството. Душата на умрелия се мъчи, но мъка и скръб чувствуват и живите.

Ето защо, когато умре човек, първата грижа на домашните е да го окъпят и помажат със зейтин и вино и да го прекадят, а също така и да го пазят да го не прескочи нещо.

Стар ли е много и изпуснат ли да го прескочи нещо – за да не се оплъти, лекуват го. Лекуването се състои в това. Промушват корема му (на пъпъка) с дълъг голям нажежен гвоздей, наречен паламарец. Това се върши, когато ще го турат в гроба. (Срещнах такива сцени в селата Ярловица, Ломско, 1886г. и в Обеля, Софийско, 1893г.) Операцията или лекуването по тоя начин се казват спони, „турят му спони“.

Също турят в пояса му запалителни вещества: барут, кибрит, кълчища и др., а ушите му запушват с памук.

В Демирхисарско забиват в корема му голяма игла, а отгоре турят тръне от капина и пак вещ, която лесно гори. Някъде освен това режат на умрелия петите (Баба Пена, с.Стубел, Кутловско).

Вампирът или оплътеният е сянка, а тая сянка според баба Стоеница в с.Балванци е неговата душа. Той ходи ноще и понеже е сянка, влиза през всяка дупчица и пукнатина; само не смее да влезне през куминя, макар че е много широк, и през вратата, ако има окачени на тях нищелки (Баба Стоеница). Той ходи, та прави пакости, защото, като грешен и надут от дявола, той е зъл и отмъстителен. Той чупи и хвърля покъщината: грънци, паници и друго; той излива котлите с водата върху огъня и го гаси; той бие хората с тояга; той натиска заспалите и ги души – а тежи много тежко (Баба Стана, с.Криводол, Ломско).

Дене седи в гроба, а нощно време излиза и борави до първи петли; после първи петли той се губи – прибира се в гроба. Така трае до 40 дни; ако не бъде убит, той се увълчва, т.е. усилва се и вече ходи не само ноще, но и дене и вече се не прибира в гроба. Ето защо до 40 дни лесно може да се убие, защото се намира дене в гроба, а после 40 дни много мъчно, защото трудно се намира къде е (Баба Мария, с.Криводол, Врачанско).

Убиват го само глогове (глог) – човеци, родени в събота, които го виждат. Тия глогове или вампираджии са човеци освен съботници още и такива, които за зачнати от самите плътеници или вампири. Само тия вампираджии могат да виждат и убиват вампирите.

Ако по разни причини плътеникът доживее до шест месеца, той се укоства – както казват в Самоковско, или увампирва – както казват в Западна България, т.е. получава плът и става человек, същ, какъвто е бил и преди смъртта си. Само сега тоя вампир има месо и кожа, а няма кости и нокти; костите му са хръщел. Тоя вампир живее като човек, само че пребягва надалече, дето го не знаят и познават, и тамо се занимава с търговия или занаят. Той се жени като всичките хора и има деца; тия деца от такива вампири са ония вампираджии или глогове, които са единствени способни да познават плътеници и вампири, да ги виждат и убиват.

Тия вампири пият кръвта на добитъка, па и на човеците, защото друга храна не ядат. Познават се по това, че всякога са чипи – без нос, и че тялото им е меко: когато ходят, то се друска и люлее. (Дядо Стойно и дядо Христо, к.Какрина, Ловчанско, дядо Георги и баба Петровица, с.Брусен, Тетевенско, дядо Калчо, с.Горно Павликени и др.)

Вампирът става много пакостен, ако преживее три години (дядо Калчо, с.Горно Павликени и др.)

В народа сочат многобройни конкретни случаи.

В с.Доспей, Самоковско, се помни и разказва такъв случай. От селото имало човеци, отишли в Стамбол по работа. Тамо един човек умрял и се уплътил. Като преминал времето, той се укостил и тръгнал от Стамбол, да си дошъл в село. Женя му, която била уведомена за смъртта, като го видяла, познала го по носа и по друго, че не е предишният й мъж, а увампиреният. Тя разказала на селяните за всичко и те се събрали, хванали го и като се и те уверили, че е вампир, затворили го в една плевня накрай селото, запалили я и го изгорили.

В с.Варуш, Прилепско, някой си Паче умрял и се увампирил, а го убил с пушка някой си Гьоре Ачков. На сутринта при гроба на умрелия намерили пихтия кръв.

В с.Месимир, Воденско, преди 50-60г. имало много вампири.

В Ломско тоже имало много вампири.

В записките на пътешественика Герлах, който посетил Турция в 1573-78г., четем следните редове касателно същите вампири:

„На 19 август 1577г. Доминик, нашият драгоманин, разказва, че в България и Гърция (тук разбирал Румелия, Тракия) някои умрели и закопани хора, които били отлъчени(?) от църквата или другояче безбожни, не гнияли. Нощем влизал в тях дяволът, щото излизали из гробовете и плашили хората, понякога дори ги заразяват и отравят. Заради това ги изкопават и изгарят. Тогава всеки един от това място принася едно или две пърчета дърва на огъня и поповете стоят при него с кадилница и викат: „Господи помилуй!““

Същото се случило в Цариград на 21 май 1575г. Турците по просбата на гърците изгорили тялото на един грък, който наред две години бил останал в гроба цял с кожата си. Някой приказвали, че са го видели още същата нощ след смъртта му, а според други той ноще излизал и умъртвил 15 човеци. (Gerlach, 94. Гъркът, 375. Разказ на Доминик.)

Тоя разказ е много ценен за нас, защото той посочва как са гледали нашите деди на същия въпрос още 2 XVI век.

Умъртвяването на вампирите извършват само глоговете или вампирджиите. Начините са различни според усмотрението на глога. Или са вадили трупа и са го изгаряли публично – случаи, каквито ни сочи Доминик; или разравят гроба и промушват трупа с шиш нажежен, а после го заливат с вряло вино и зейтин – случай, какъвто ми посочиха в с.Камено поле, Врачанско; или го убиват с куршум – случаи много, каквито мене лично съобщиха и какъвто е описан в СбНУ, IX, 130, Велес. При тоя случай се предава, че вампирът много обичал музиката, затова вампирджията му свирел и вампирът излизал да играе. Додето тоя играял, вампирджията го убивал с пушка.

Убитият вампир става на черна съсирена кръв.

инфо: http://bulgarian-folklore.com

One thought on “Български фоклор: Вампир

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s