Проф. Норман Дейвис: Българите са в ядрото на европейската цивилизация

Снимка: vestnikataka.bg

На 72 години е, лектор в много страни, включително Съединените щати, Канада, Австралия, Япония, Китай, Полша.

Проф. Дейвис е роден през 1939 г. в Болтън, обучавал се е в Оксфорд, Гренобъл, Перуджа, Съсекс и Краков, където защитава докторска степен. Професор е в Лондонския университет и е член на Английската академия на науките, автор на множество значими монографии, посветени на историята на Европа, Полша и Великобритания.

Смята се за автор на най-амбициозните исторически книги за Европа от последното двадесетилетие. Книгата му „Европа. История” (изд. на англ. 1996, на бълг. 2005) надхвърля обема на Библията и е избирана 10 пъти за книга на годината.

В английската преса е определяна като „велика”, „изчерпателна и предизвикателна”, „монументална и достоверна”, „книга за търсещи умове на всяка възраст“, „безпристрастна към Изтока и Запада”, пълна с „живи детайли, решителни мнения, убедителен анализ”, „искри от остроумие”, „преливаща от наука”, променяща историческото писане за Европа. „Огромна и героична”. В която човекът от всяко кътче на европейския континент или от друг къс земя може да види трудната и красива епопея на Европа.

Стилът на Дейвис илюстрира онова, което може да бъде определено като „ярко повествователно мислене на историк”, той е увлекателен разказвач и прави така, че историята, без отклонение от самата нея, да може да бъде четена и като бестселър -откъм любопитната и увлекателна страна. И като колоритна енциклопедия, обогатяваща цялостната ерудиция на читателя.

Това го превръща и в любим „историк за филолози”, в майстор на „фабулирането на историята”, в нейното онагледяване, за което винаги съдейства изобилен, ефектен и убедителен набор от карти, снимки, диаграми и енциклопедични сведения. Книгите му са медиално отворени, те могат жанрово да бъдат ситуирани на границата между тотален историографски проект, световна енциклопедия и свръхмедия. За Дейвис историкът трябва да бъде добър писател.

Литературността на историографското му писане често се дискутира, той е известен с постоянното си „доверие” към художествената литература, към която се отнася внимателно като историк и е сигурен в необходимостта от нейната употреба. Множество цитати от художествената литература онагледяват хода на историографската му мисъл.

Известен е с интереса си към Полша, на чиято история посвещава 6 книги, спечелили голяма популярност в Полша и по света. Почетен доктор е на няколко полски университета и лауреат на ордена „Polonia Restituta“, почетен гражданин на няколко полски града. Историята на Полша под заглавие „Божието игрище”, която става бестселър в Полша, е издадена 5 пъти и е прилагана там като учебник по полска история. Не по-слаба е популярността на „Сърцето на Европа”, „Белият орел, червената звезда”, също посветени на полската история. Някои от полските му книги предизвикват скандални реакции на Запад и в Америка, често бива обвиняван в полонофилство.

Заслугата за българските издания на Норман Дейвис принадлежи изцяло на издателство “Абагар”. До този момент са издадени „Европа. История” (2005) „Европа във война 1939-45” (2007). Издателството поддържа присъствието на Дейвис на интелектуалния ни пазар и в момента подготвя третата му европеистична книга „Европа: Изток – Запад“

Водещият британски историк е на мнение, че Обединеното кралство може да се разцепи. „Има реална опасност Великобритания да се раздели. Хората са загубили националната си идентичност”. „Има нагласи от сорта на „ние” и „тях”, що се отнася до Англия и останалите страни. Това може да доведе до отделяне на Шотландия и Уелс. Политиците не си дават сметка какво влияние ще окаже това върху Обединеното кралство. Това може да се случи още през 2014 г. Гордън Браун знаеше за проблема, но не знаеше какво да направи. Сега на прицел е Дейвид Камерън”, добавя професор Дейвис, който е англичанин, но с уелски корени.

„Скептиците към Европейския съюз в Англия живеят в илюзия. Те си мислят, че ние още сме велика империя, която може да печели войни”, отбелязва ученият пред британския „Телеграф“.

В книгата си „Изчезнали кралства: История на полузабравена Европа” той набляга на факта, че в момента англичаните не знаят историята си и нямат национална идентичност.

„Страшно е само като си помислиш, че има толкова хора, които не правят разлика между Англия и Великобритания. Немислимо е да срещнеш поляк или германец, който да не знае историята на своята страна. В другите страни учат децата си за техния произход”, казва още историкът.

„Българите стоят в ядрото на европейската цивилизация”, така непоколебимо заявява проф. Дейвис

Той е човекът, който може би за първи път в западната историография отделя подобаващо място на България в своя впечатляващ труд ‘История на Европа’. Той е един от малкото, които пишат без предубеждения за нашата страна.

Любопитно е, че, за разлика от много други, професорът се отнася към нашата страна и нейния народ с голяма симпатия. Според Дейвис около 1265-а година, понятия като Англия, Франция, Германия, Испания и много други са доста далеч от днешния им смисъл.

Според него, през цялото 13-то столетие, в Европа изобщо не може да се говори за национални държави. И, ако по онова време някъде в Европа наистина се е развивала национална самоличност, то би имало смисъл само по отношение на някои малки страни, които действително успяват да се обособят от своите съседи.

Тези страни биха могли да бъдат Португалия и Дания, а на Балканите – Сърбия и България. През 80-те години на 12-ти век и Сърбия, и България утвърждават своята независимост от Византия. И, което е по-важно, и двете страни създават собствени православни църкви със свои патриарси.

Именно това дава мощно оръжие на тези държави в борбата им за собствена самоличност, позволява им да изградят собствени национални елити, прави възможно създаването на национални институции.

Според професора, това е крачка, която не успява да направи нито една страна от християнския свят, чак до епохата на Реформацията, т.е. до 16-ти век.

Професор Дейвис, обаче, обяснява, че през 13-то столетие, България е много по-напреднала и от Сърбия, и от Португалия, и от Дания,. По онова време сръбската държава е била само кралство, докато България е международно признато царство /т.е. империя/ още от 10-ти век.

Същото се отнася и за църковната организация. Почти през цялото Средновековие сръбската църква е на подчинение на Цариград, а българският народ има своя независима международно призната институция, още от времето на цар Петър I.

Всъщност, в книгата си професор Дейвис твърди, че още с основаването си , Аспарухова България е включвала и цяла Румъния.

С много факти, той доказва, че България е най-старата нация на Стария континент. Нещо повече, според него, когато България е била държава, Европа е ‘ходела права под масата’.

Източник: bolgari.net

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s