Проф. Овчаров откри скелет на ”вампир” и на Перперикон

Снимка: ardanews.info

„Вампир“, подобен на този от Созопол, бе разкрит от експедицията на проф. Николай Овчаров на Перперикон.

Екипът археолози открил вчера останки от необичайно погребение при разкопките край Кърджали.

По първоначални данни в единия от гробовете е погребан около 35-годишен мъж, станал обект на езически обичаи против вампирясване.

Знакът в случая е забитият лемеж (палешник – желязната облицовка на дървеното рало) в рамото на мъртвеца, счупена е ключицата.

Овчаров припомни, че миналата година при археологически проучвания край Созопол също бе открито идентично погребение.

„Само при созополския и сега при перпериконския „вампир“ има пробождане с лемеж. Тук лемежът е идеално запазен. Очевидно става дума за традиция, но дали има символика в използването на инструмента, не се ангажирам да гадая. Възможно е по етнографски данни да се установи това“, посочи археологът, цитиран от БГНЕС.

Останките на „вампира“ ще бъдат подложени на антропологическо изследване.

Според намерените бронзови монети до тялото погребението е от втората половина на 13 век. На монетите е изобразен лодкарят Харон от гръцката митология, който отнася душите на покойните през реката Стикс в царството на мъртвите, срещу което  получава най-дребната монета „убол“, поставена между зъбите на починалия.
Традицията на убола се запазва в Средновековието.

„При разкопките на средновековния манастирски комплекс „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали се натъкнахме на всичките варианти на тази традиция, в това число и на монетата между зъбите„, припомни археологът.

Снимка: ardanews.info

В некрополите на Перперикон монетата е или в кесийка, или върху скръстените ръце, или върху кръста в торбичка.

Според Овчаров неслучайно подобна находка излиза в Източните Родопи, защото в този район предишни години са откривани необичайни погребения от християнския период.

Археологът цитира данни от два големи некропола при селата Седларе и Мишевско в Момчилградския район от 10-12 век, разкрити преди 20 г.

„Там са регистрирани много обичаи против вампирясване, подчертавам, не говорим за вампири, такива същества няма. Но те са много интересни, понеже разкриват любопитна черта от българската народопсихология, срещана по нашите земи през Средновековието“,коментира той.

Обичаите срещу вампирясване са били извършвани от най-близките хора и според етнографски източници са правени до 19-и и началото на 20-и век. Народните вярвания са повелявали мъртвецът до 40-ия ден да бъде предпазен от вампирясване.
Някои суеверия се спазват и до днес – покойникът да бъде поставен в светла стая, да не го прескочи животно, да не се подават предмети над тялото му, защото всичко това водело до вампирясване.

„В Средновековието се е вярвало, че човек, доживял до 80 г., едва ли не е станал вампир“, разказа Овчаров.

Връзване на крайниците, затрупване с камъни, опалване на гроба с въглени, това са били традиционните мерки против вампирясването.
Миналата година при разкопките в манастира „Петър и Павел“ край Велико Търново е разкрит некропол, в който имало останки на човек с приковани с метални скоби към земята крайници, а 5-ата скоба била в сърдечната област.
Върху гроба му имало въглени и парченца кремък.

Смятало се е, че кремъкът прекъсва жизнената връзка между покойника и живите.

Advertisements

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s