Загадката на еднояйчните близнаци. Един ум в две тела.

Загадката на еднояйчните близнаци. Един ум в две тела.

Загадката на еднояйчните близнаци

Когато Джим Люис бил на шест години, научил, че има еднояйчен близнак.

Неомъжената им майка ги дала на осиновяване скоро след като се родили през август 1939. Джим бил осиновен от семейство Люис в Лима, Охайо, а брат му – от семейство Спринглър в Дейтън, Охайо.

Странното е, че и двете момчета били кръстени „Джим“ от новите си родители.

През 1979, когато бил на 39 години, Джим Люис решил да потърси брат си. Съдът, който узаконил осиновяването, бил излючително услужлив. След месец и половина Джим Люис почукал на вратата на Джим Спрингър в Дейтън.

В момента, когато се ръкували, те се почувствали много близки, сякаш са живели заедно цял живот. Но когато са започнали да споделят, установили невероятни съвпадения в съдбите си. Като начало, имали еднакви здравословни проблеми. И двамата натрапчиво си гризели ноктите и страдали от безсъние. И двамата започнали да страдат от мигрена на осемнадесет години и престанали на една и съща възраст. И двамата имали проблеми със сърцето и хемороиди. Теглото им било абсолютно еднакво, но и двамата наддали с пет килограма в един и същ период от живота си и пак така едновременно ги свалили

Загадката на еднояйчните близнаци

Всичко това показва, че генетичното програмиране е много по-точно и сложно, отколкото можем да предположим. Но съвпадениятата между близнаците били много повече от генетични.

И двамата се оженили за момичета на име Линда, развели се, после се оженили за момичета на име Бети. И двамата нарекли синовете си Джеймс Алън. И двамата били гледали кучета на име Той.

И двамата били работили като заместник-шерифи, обслужващи бензиностанция и в заведения от веригата „Макдоналдс“.

И двамата прекарвали почивката си на един и същи плаж във Флорида, и двамата пушели една и съща марка цигари. И двамата имали работилници в мазето, където си правели мебели…

Близнаците били удивени не само от тези прилики, но и от общото си мислене – ако единият започвал изречение, другият го довършвал.

Загадката на еднояйчните близнаци

Две английски близначки – Маргарет Ричардсън и Тери Конъли, – които дори не знаели, че са близнаци до 35-40 годишна възраст, се омъжили в един и същи ден с един час разлика.

Две други, Дороти Лоу и Бриджит Харисън, си водили дневник една година, 1962, и пишели в същите дни. Дневниците изглеждали еднакви, защото били еднакво големи и в един и същ цвят.

И двете свирели на пиано, като деца, но се отказали още същата година, И двете обичали екстравагантните бижута. Бриджит и Дороти имат синове, които се казват Ричард Андрю и Андрю Ричард.

Дъщерите им се казват Катрин Луиз и Карън Луиз, но Дороти Лоу в началото смятала да кръсти своята Катрин и сменила името, за да почете своя роднина. И двете употребявали един и същ парфюм и оставяли вратата на спалнята открехната. И двете прекарали менингит. И двете колекционирали меки играчки и имали котки, които се казвали Тайгър. Текстовете за интелигентност на Бушар показали, че имали един и същ коефициент на интелигентност.

Загадката на еднояйчните близнаци

Барбара Хърбърт и Дафни Гудшип били дъщери на неомъжена финландска студентка, осиновени при раждането си от различни семейства. И двете осиновителки починали, когато те били деца. И двете паднали по стълбите на петнадесет години и си счупили глезена.

И двете се запознали с бъдещите си съпрузи на градските танци, когато били 16-годишни, и се омъжили на двадесет и няколко години. И двете пометнали , после родили по две момчета и едно момиче. И двете имали сърдечен шум и леко увеличена щитовидна жлеза. И двете чели едни и същи популярни писатели и си купували едно и също женско списание. А когато се срещнали за пръв път, и двете били боядисали косите си в един и същ оттенък на кестенявото и носели бежови поли, кафяви кадифени сака и еднакви бели блузи.

През 1979, Джинет Хамилтън и Айрин Рийд разбрали, че са близначки и побързали да се срещнат. Открили, че и двете страдат от клаустрофобия и се страхуват от водата, дори на плажа седели с гръб към морето. И двете се страхували от височина и имали болки на едно и също място в десния крак при влажно време. Като деца били водачки на скаутска група и двете работили по едно и също време за една и съща козметична фирма.

Оливър Сакс

Един от най-странните случаи с близнаци е отбелязан в „Нюйоркски преглед на книгата“ (28 февруари 1985) от психиатъра Оливър Сакс. Майкъл и Джон, известни просто като Близнаците, живеели от седемгодишна възраст (1947) в държавни болници. Били диагностицирани като страдащи от аутизъм, психоза и силно умствено изоставане.

Но притежавали едно необичайно качество – да казват в какъв ден от седмицата се пада всяка дата от бъдещето или миналото. Например, ако ги питали за 11 юни 55 г. пр. н. е., те веднага отсичали: „Сряда“ и се оказвали, че са прави. Според Сакс те били гротескни Туидълдум и Туидълди, огледални близнаци, които имат еднакви лица, личност и движения, както и увреждания на мозъка и тъканите.

Можели да повторят безпогрешно всякаква поредица от цифри – до триста на брой. Но не били „математици-чудо“, способни да умножават огромни числа за секунди или да вадят десетичен корен от двадесетцифрени числа. Но когато кутия кибрит паднала на пода, и двамата промърморили „111“ още преди клечките да се разпилеят и отново се оказали прави.

Един ден Сакс ги открил да седят в един ъгъл със странно доволни усмивки и да си разменят шестцифрени числа. Той записал няколко от тях и когато се прибрал, прегледал книга с математически таблици. Открил, че всички те били прости числа – такива, които не се делят без остатък. Странното е, че няма математически метод за определяне дали някое голямо число е просто или не – освен мъчително да се опитваш да делиш всички по-малки числа, които съдържат в него. Ако се дели с остатък на всички по-малки числа до половината от големината си, значи е просто. Но близнаците очевидно изброявали простите числа без никакво усилие.

На другия ден Сакс отново седнал да наблюдава играта им и внезапно ги прекъснал с осемцифрено число (взето от мат. таблици). Те го погледнали удивено, но след половин минута на лицата им разцъфнали широки усмивки. После те започнали да си разменят деветцифрени прости числа. Сакс назовал десетцифрено, те отново се учудили…И така стигнали до размяната на двадесетцифрени числа.

Из „Неразгаданите мистерии. Най-големите загадки“

Радослав Сидеров
Facebook / Twitter

Advertisements

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s