Най-странната традиция на Викторианската епоха: След клинична фотография

2
Най-странната традиция на Викторианската епоха: След клинична фотография

След клиничната фотография или позната още като мемориален портрет е практика на фотографиране на наскоро починалият. Да се снимат починалите е била съвсем нормална и естествена практика в Американската и Европейската култури през 19 и началото на 20 век.

Поръчани от скърбящите семейства, тези фотографии не само помагали в процеса на скърбене, но и често представлявали визуално възпоменание на починалия и са били едни от най-ценните притежания на семействата.

Изобретяването на дегеротипа през 1839 г. прави портретните снимки много по-често срещано явление, тъй като много от тези, които не са можели да си позволят рисуван портрет, са могли да си позволят много по-евтиният вариант – една сесия от снимки.

Следклиничната фотография е била много често срещано явление през 19 век, когато „смъртта настъпила в къщата е била съвсем обикновена част от живота“.

Тези снимки са служили като спомени, да се помни починалия. Най-често се снимали кърмачета и малки деца, тъй като през Викторианската епоха детската смъртност е била изключително висока и тази снимка остава единственият спомен за съществуването на детето.

Снимките, които ще видите не се препоръчват на хора с лабилна психика.

Радослав Сидеров
Facebook / Twitter

One thought on “Най-странната традиция на Викторианската епоха: След клинична фотография

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s