Легендата за Изгубеният 9-ти легион

Един от малкото артефакти, който носи знака на Девети легион. Снимка: yorkdailypicture

В разгара на Римската империя, император Тит е твърдо решен да постави цяла Великобритания под Римско владичество. Неговата желязна хватка в Западна Европа стига до Каледония, Шотландия, за да потуши варварската заплаха и да придобие други активи.

През 83-та година, той нарежда на Агрикола, неговият генерал, да премине на север от река Тау и да покори Пиктите.

Пиктка (рисунка от 16 в.) Снимка: wikipedia

Пиктите (нарисуваните) в Шотландия оставят тяхното наследство под формата на много изправени камъни (стели) в Източна и Централна Шотландия, известни с техните резби на змейове.

Те също са имали традиция да изрисуват телата си със синя боя (екстракт от сърпица) преди битка, вероятно, за да въплатят мъжество, сила и божествени характеристики на някои синьокръвни като например „Сините мъже“ от Пролива.

Пиктите в крайна сметка, създават Кралство Файф (от англ.) и техните племена започват да се наричат Племето на Орките.

В разгара на съпротивата Пиктите са повече на брой и се разпръсват.

През 83-та година, Тацит – римски командир и хроникьор използва своята флотилия да тормози армията на Пиктите на източното шотландско крайбрежие. На следващата година се състои големият сблъсък на място наречено Мон Граупиус, Абърдийншър.

На това място в шотландските тресавища, девети легион, наброяващ около 5000 мъже убедително побеждава армията от 30 000, водена от Калгакус, име, което значи „този, който владее меча“.

В речта си пред войските си, Калгакус изрича думите: „Оставят подир себе си пустиня и на това му викат мир“ (Solitudinem faciunt, pacem appellant.). Това е записано от Тацит.

Кадър от филма, направен по книгата на Розмари Сътклиф / Снимка: aceshowbiz.com

След битката, Агрикола – римския пълководец, поема на юг към Адриановия вал откъм Пината Кастра (Крепост на крилото) близо до Дънкелд, Пърт в Пъртшир и там 9-ти легион слиза на римски път и остава в историята.

Повече никой не чува за тях. Никой не ги е виждал.

Няма останки, улики, истории…те изчезват.

Д-р Съливан от School of Scottish Studies към Единбургският университет отбелязва, че римската история на централна Шотландия от Пъртшир до шотландските граници бива систематично заличавана през вековете, което може би е естествено поведение в такъв исторически бурен регион. (Легендата е написана от Андрю Хенеси)

Легендата за изгубеният 9-ти легион придобива голяма популярност благодарение на Розмари Сътклиф, чиито шедьовър „Орелът на Девети легион“ става бестселър през 1954 г.

От тогава поколения деца и възрастни биват впечатлени от историята на един млад римски офицер, Маркъс Акила, пътуващ на север от Адриановия вал, за да разкрие истината за баща си, изгубен с Девети легион и да върне символичния златен орел, който символизира изчезналите легионери.

Радослав Сидеров
Facebook / Twitter

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s