Миранда: един от най-странните спътници на Уран

Миранда, една от най-чудатите луни на Уран /Снимка: wikipedia

Уран има 5 големи луни и най-малко 22 по-малки, но вероятно най-странната от всички е Миранда.

Миранда е петият по големина естествен спътник на Уран, но това, което я прави невероятна е нейната повърхност. Миранда, която разкрива сложна геоложка история, е един от най-странните феномени в нашата слънчева система.

Снимка: Voyager2/NASA JPL

Тази снимка на Миранда описва площ от приблизително 220 километра и е направена от Вояджър 2, който е бил само на 42 хиляди км от повърхността на луната, на 24 януари 1986 г.

От снимката виждаме един подчертан различен терен, който прилича на съвкупност от различни пейзажи. На едно място, Миранда може да ни изненада с район, пълен с кратери (много с широчина 5 км) и внезапно, в непосредствена близост до него, теренът се променя и показва много масивни планински хребети.

Съществуват и други повърхностни особености, като огромни каньони, дълбоки до 20 км, терасовидни слоеве, необичайни V-образни фигури и пясъчни равнини.

Но може би една от най-странните особености на Миранда, която ясно демонстрира драматичното си минало, е Верона Рупе – странна скала, която е с височина между 5 и 10 км, което я прави най-високата позната ни скала в Слънчевата система.

Снимка: Voyager 2 / NASA JPL

Близка снимка на Верона Рупе, направена от Вояджър 2, през януари 1986 г.

Какво образува драматичната повърхност на Миранда?

За повърхността на Миранда се счита, че е съставена предимно от лед, в допълнение със силикатни скали и органични съединения от групата на метана. Наблюдават се каньони с дълбочина, достигаща 20 километра, и местности със силно насечен терен, свидетелстващи за интензивна геологична активност в миналото.

За обширните набраздени образувания, наречени корони, се счита, че са се образували от издигания на по-топъл от заобикалящия го материал лед към повърхността. За геологичните явления се счита, че се подхранват от топлината, породена от приливните сили на Уран. Според една спекулативна теория в миналото си Миранда е била ударена от масивен обект, причинил отчупване и разместване на части от повърхността ѝ, формирайки сегашния пресечен терен.

Инклинацията на Миранда от 4,34° е необичайно голяма, имайки предвид малкото разстояние до Уран. Възможно е в миналото спътникът да е бил в 3:1 орбитален резонанс с Умбриел, причина за допълнително загряване на вътрешността и интензивна геологична активност.

Има много теории за формирането на тази интересна луна, но няма официална такава, с която да се съгласят всички учени.

Автор: Радослав Сидеров
Социални мрежи: Facebook | Twitter | Google +
Харесайте Сетланс (България) във Facebook

Ако статията Ви е харесала, можете да ни подкрепите, като я споделите в социалните мрежи!

Advertisements

Моля, спазвайте правилата за писане на коментари! Можете да ги откриете в секцията "За нас".

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s